Jan 26, 2012, 10:00 AM

Самотните души

  Poetry » Love
654 0 1

Самотни, сиротни душите се реят,

бродят и търсят в света натъжени,

но копнеят и знаят, че ще намерят,

ще се вричат в мечти нереални и смели.

 

Тогава в сумрака нещо проблясва,

отклонява ги плахо от пътя безкраен,

а те уморени в миг се захласват

и сякаш съзират дар скъпоценен.

 

Така запленени с възторг обрисуват

картини красиви от блян, дълго сънуван,

и душите наивни в едно цяло се сливат,

ликуват във рая, фалшиво създаден.

 

Но блясък подправен в прах се превръща

и с първия полъх с мечтите отлита.

В миг изградена, отново в миг свършва

заблудата кратка, препречила пътя.

 

Души прелъстени измамени тлеят

в свят, пълен с души наранени,

но пак ще възкръснат, щом в мрака намерят

бледия лъч на свойте копнежи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...