Самотни, сиротни душите се реят,

бродят и търсят в света натъжени,

но копнеят и знаят, че ще намерят,

ще се вричат в мечти нереални и смели.

Тогава в сумрака нещо проблясва,

отклонява ги плахо от пътя безкраен,

а те уморени в миг се захласват

и сякаш съзират дар скъпоценен.

Така запленени с възторг обрисуват

картини красиви от блян, дълго сънуван,

и душите наивни в едно цяло се сливат,

ликуват във рая, фалшиво създаден.

Но блясък подправен в прах се превръща

и с първия полъх с мечтите отлита.

В миг изградена, отново в миг свършва

заблудата кратка, препречила пътя.

Души прелъстени измамени тлеят

в свят, пълен с души наранени,

но пак ще възкръснат, щом в мрака намерят

бледия лъч на свойте копнежи.