rudin (Иван Христов) rudin (Иван Христов)
1 858
27 dic 2015, 21:13

Самотният дъб

  Poesía » Otra
584 0 4

Остаря, ей така, остаря неусетно       

онзи дъб край селото, побит във пръстта,

който вятърът брули, препуснал конете –

само коренът здрав го държи на крака.

 

Беше време. По клоните прелетни птици

често свиваха с радост от сламки гнезда

и излитаха в полет над ниви и жици

оперените малки, надвили страха.

 

И улисан край тях, ей така, не усети

как короната тъмна от сняг побеля.

А кръстосваха шпагите бурите често,

все по-рядко затихващи с цветна дъга.

 

Под кората напукана движи по ствола

позабавила темпото тънка мъзга

и надигат филизи в поляната гола

вкоренени желъди, подали глава. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0