27.12.2015 г., 21:13 ч.

Самотният дъб 

  Поезия » Друга
336 0 4

Остаря, ей така, остаря неусетно       

онзи дъб край селото, побит във пръстта,

който вятърът брули, препуснал конете –

само коренът здрав го държи на крака.

 

Беше време. По клоните прелетни птици

често свиваха с радост от сламки гнезда

и излитаха в полет над ниви и жици

оперените малки, надвили страха.

 

И улисан край тях, ей така, не усети

как короната тъмна от сняг побеля.

А кръстосваха шпагите бурите често,

все по-рядко затихващи с цветна дъга.

 

Под кората напукана движи по ствола

позабавила темпото тънка мъзга

и надигат филизи в поляната гола

вкоренени желъди, подали глава. 

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??