23 sept 2010, 11:34

Самотният ездач (R.I.P. Ronnie James Dio)

  Poesía » Otra
975 0 0

Самотният ездач,
възседнал своя черен кон,
се втурна във последния двубой.
Без капка страх,
без съжаление, без милост,
единствено с надежда, че ще оцелее той.
Но падна,
за да се издигне някъде,
където няма болка, мъка и страдание.
Очи завинаги затвори,
отпусна изтерзаното си тяло,
с кръвта си остави ни послание.
И никой никога не го забрави,
гласът му отекна навеки,
пронизвайки хиляди сърца.
И всеки плака
и се поклони пред ездача,
извадил меч срещу Смъртта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...