Sep 23, 2010, 11:34 AM

Самотният ездач (R.I.P. Ronnie James Dio)

  Poetry » Other
973 0 0

Самотният ездач,
възседнал своя черен кон,
се втурна във последния двубой.
Без капка страх,
без съжаление, без милост,
единствено с надежда, че ще оцелее той.
Но падна,
за да се издигне някъде,
където няма болка, мъка и страдание.
Очи завинаги затвори,
отпусна изтерзаното си тяло,
с кръвта си остави ни послание.
И никой никога не го забрави,
гласът му отекна навеки,
пронизвайки хиляди сърца.
И всеки плака
и се поклони пред ездача,
извадил меч срещу Смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...