Самотният ездач,
възседнал своя черен кон,
се втурна във последния двубой.
Без капка страх,
без съжаление, без милост,
единствено с надежда, че ще оцелее той.
Но падна,
за да се издигне някъде,
където няма болка, мъка и страдание.
Очи завинаги затвори,
отпусна изтерзаното си тяло,
с кръвта си остави ни послание.
И никой никога не го забрави,
гласът му отекна навеки,
пронизвайки хиляди сърца.
И всеки плака
и се поклони пред ездача,
извадил меч срещу Смъртта.
© Теодора Все права защищены