22 oct 2009, 11:33

Самотният магьосник

  Poesía
1.6K 0 7

 

 

 

                               САМОТНИЯТ  МАГЬОСНИК

 

 

 

 

                              Първо -  опитоми празното пространство.

                              Насели го с многогласие от слова човешки.

                              И след отчайващата Комедия от грешки,

                              Адът в непокварен Рай превърна.

 

                              Докосна го със пръчицата си вълшебна.

                              Магически някакви думички изрече.

                              И уродливото, нещастното човече

                              стана венцеславен принц -

                              човечето изчезна...

 

                              Прострял върху вечността ръка.

 

                              От несъвършенството - съвършенство

                              в миг направи.

                              От сгромолясването - величие.

                              От греха - приличие.

                              От мръсника - герой.

                              От пепел огъня създаде той...

 

                              После се взря в това великолепие -

                              от толкоз много хубавини.

                              И като Фауст гордичко прошепна:

                              "О, миг, поспри..."

 

                              Тогава чак съзна,

                              че на вараково заблестялата Земя,

                              единствен грешник е останал той -

                              Самотният Магьосник.

 

                              И сам себе си

                              в мъничкото, уродливото, нещастното

                              човече е превърнал...

 

 

 

 

                                                             Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

                              2002 г.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Любов!
  • Прекрасно е! Поздрав
  • Благодаря ви, Веска, Маргарита, Светла, Десислава, Анета, Таня.
    Признателен съм ви за мненията!
  • Магьосникът е опитомил въображетнието си... Пространствен стих, даващ възможност за разглеждане от различни ъгли! Харесах...
  • ,,- А какво му отговорил Самотният Магьосник?
    - "Хитър си, но аз ти дадох дума и ти я заслужи с делата си. Така да
    бъде, но ще може да използвуваш новата си сила само за добро."

    Това е извадка от един разказ на Валентин Иванов. Казва се ,,История с облаци''
    http://sf.bgway.com/autors/h/Valentin_Ivanov/Oblaci.htm

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...