Самотният магьосник
САМОТНИЯТ МАГЬОСНИК
Първо - опитоми празното пространство.
Насели го с многогласие от слова човешки.
И след отчайващата Комедия от грешки,
Адът в непокварен Рай превърна.
Докосна го със пръчицата си вълшебна.
Магически някакви думички изрече.
И уродливото, нещастното човече
стана венцеславен принц -
човечето изчезна...
Прострял върху вечността ръка.
От несъвършенството - съвършенство
в миг направи.
От сгромолясването - величие.
От греха - приличие.
От мръсника - герой.
От пепел огъня създаде той...
После се взря в това великолепие -
от толкоз много хубавини.
И като Фауст гордичко прошепна:
"О, миг, поспри..."
Тогава чак съзна,
че на вараково заблестялата Земя,
единствен грешник е останал той -
Самотният Магьосник.
И сам себе си
в мъничкото, уродливото, нещастното
човече е превърнал...
Виктор БОРДЖИЕВ
2002 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Борджиев Всички права запазени
Поздрав 
