Самотно

24 jul 2013, 21:40

Poesía » De amor

968 0 3

Самотно

Липсваш ми! Неудържимо

всичко в мен те вика.

И крещи, и търси

най-милия ти шепот.

И боли, а после пак трепти.

И жадувайки припомням

всяка твоя дума, нежност.

А така копнееща съм цяла!

И съм мислено във тебе пак.

И като музика и цвят

те докосвам и те пия.

После тихо ти прошепвам

колко много те обичам,

как във всичко теб откривам.

И не знам какво е! И къде съм!

Сякаш във божествен полъх.

Но е истинско! И си го искам!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

bojenski (Иван Иванов)

2013-12-10T08:00:32+02:00

Прекрасна, чувствена и искрена поезия!
normalisboring (Диляна Георгиева)

2013-07-26T20:35:24+03:00

Харесва ми. Усещам копнежа ти.
valqka (Валентин Василев)

2013-07-25T08:27:05+03:00

Истинското не само се иска, то всячески се постига! Действай...!