Самотно
Самотно
Липсваш ми! Неудържимо
всичко в мен те вика.
И крещи, и търси
най-милия ти шепот.
И боли, а после пак трепти.
И жадувайки припомням
всяка твоя дума, нежност.
А така копнееща съм цяла!
И съм мислено във тебе пак.
И като музика и цвят
те докосвам и те пия.
После тихо ти прошепвам
колко много те обичам,
как във всичко теб откривам.
И не знам какво е! И къде съм!
Сякаш във божествен полъх.
Но е истинско! И си го искам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Тотева Все права защищены
