Самотно
Липсваш ми! Неудържимо
всичко в мен те вика.
И крещи, и търси
най-милия ти шепот.
И боли, а после пак трепти.
И жадувайки припомням
всяка твоя дума, нежност.
А така копнееща съм цяла!
И съм мислено във тебе пак.
И като музика и цвят
те докосвам и те пия.
После тихо ти прошепвам
колко много те обичам,
как във всичко теб откривам.
И не знам какво е! И къде съм!
Сякаш във божествен полъх.
Но е истинско! И си го искам!
© Теодора Тотева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
