24.07.2013 г., 21:40 ч.

Самотно 

  Поезия » Любовна
884 0 3

 

Самотно

 

Липсваш ми! Неудържимо

всичко в мен те вика.

И крещи, и търси

най-милия ти шепот.

И боли, а после пак трепти.

И жадувайки припомням

всяка твоя дума, нежност.

А така копнееща съм цяла!

И съм мислено във тебе пак.

И като музика и цвят

те докосвам и те пия.

После тихо ти прошепвам

колко много те обичам,

как във всичко теб откривам.

И не знам какво е! И къде съм!

Сякаш във божествен полъх.

Но е истинско! И си го искам!

© Теодора Тотева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??