bohem bohem
4 71
2 ago 2012, 21:19  

Самотно кафе

  Poesía
1K 0 5

САМОТНО КАФЕ

Без теб се събудих, а утрото стене.

В поредна нощ ти ми преброди съня.

А после отвя те глух вятър от мене...

Самотно кафе ми сервира денят...

 

Застла край мен облаци – тихи копнежи

във иначе мека зора – кадифе.

Един врабец влюбен край мен се разнежи

и с врабката пиха от мойто кафе...

 

Отсреща се чу закопняла гугутка.

Потръпна в миг въздухът в нейния зов.

Загука и друга във тази минутка...

Светът покрай мен беше луд от любов...

 

И аз те поисках неистово, лудо.

А утрото сякаш със мене запя...

Дали пък врабците не сториха чудо -

и твоето име светът зашептя...
 

 


 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0