bohem
71 184
2 ago 2012, 21:19  

Самотно кафе 

  Poesía
853 0 5

САМОТНО КАФЕ

Без теб се събудих, а утрото стене.

В поредна нощ ти ми преброди съня.

А после отвя те глух вятър от мене...

Самотно кафе ми сервира денят...

 

Застла край мен облаци – тихи копнежи

във иначе мека зора – кадифе.

Един врабец влюбен край мен се разнежи

и с врабката пиха от мойто кафе...

 

Отсреща се чу закопняла гугутка.

Потръпна в миг въздухът в нейния зов.

Загука и друга във тази минутка...

Светът покрай мен беше луд от любов...

 

И аз те поисках неистово, лудо.

А утрото сякаш със мене запя...

Дали пък врабците не сториха чудо -

и твоето име светът зашептя...
 

 


 

 

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??