bohem
71 184
2 авг. 2012 г., 21:19  

Самотно кафе 

  Поэзия
851 0 5

САМОТНО КАФЕ

Без теб се събудих, а утрото стене.

В поредна нощ ти ми преброди съня.

А после отвя те глух вятър от мене...

Самотно кафе ми сервира денят...

 

Застла край мен облаци – тихи копнежи

във иначе мека зора – кадифе.

Един врабец влюбен край мен се разнежи

и с врабката пиха от мойто кафе...

 

Отсреща се чу закопняла гугутка.

Потръпна в миг въздухът в нейния зов.

Загука и друга във тази минутка...

Светът покрай мен беше луд от любов...

 

И аз те поисках неистово, лудо.

А утрото сякаш със мене запя...

Дали пък врабците не сториха чудо -

и твоето име светът зашептя...
 

 


 

 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??