Aug 2, 2012, 9:19 PM  

Самотно кафе

  Poetry
1K 0 5

САМОТНО КАФЕ

Без теб се събудих, а утрото стене.

В поредна нощ ти ми преброди съня.

А после отвя те глух вятър от мене...

Самотно кафе ми сервира денят...

 

Застла край мен облаци – тихи копнежи

във иначе мека зора – кадифе.

Един врабец влюбен край мен се разнежи

и с врабката пиха от мойто кафе...

 

Отсреща се чу закопняла гугутка.

Потръпна в миг въздухът в нейния зов.

Загука и друга във тази минутка...

Светът покрай мен беше луд от любов...

 

И аз те поисках неистово, лудо.

А утрото сякаш със мене запя...

Дали пък врабците не сториха чудо -

и твоето име светът зашептя...
 

 


 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...