27 may 2008, 8:52

Самотно отчаяние

2.2K 0 4

Красиво, нежно безумие,
потапящо крехкия спомен.
Големи искрящи очи.
Самотно отчаяние, чакащо някой да го спаси.
Мило несъвършенство, скрито зад ъгъла.
Несподелена любов, чакаща някой да я прегърне.
Самотен, бездомен скитник - разхождащ се из улицата.
Красива дъга, оплетена в небеса.
Скрита тишина тихо мълчи... а сърцето кърви ли, кърви...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андрей Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ако бях на мястото на героя и трябваше да дам коментар,бих оставила огромно многоточие на края,а в началото: "Прекрасно е като творба,но и толкова ужасно като съдба........"
  • Много е добро!! С добро звучене!!! Имаш доста добри произведения!!!
  • Харесват ми словосъчетанията и като цяло звучи мн нежно
  • Хей това напомня за едно моя творба... много красиво написано и тъжно! Харесва ми, Анди продължавай да пишеш- можеш го! И все пак бих казала че туй сърце ще спре да кърви... кой знае? Любовта може да се сподели!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...