mikebelan (Андрей Иванов)
26 79
27.05.2008 г., 8:52 ч.

Самотно отчаяние 

  Поезия » Бели стихове
1839 0 4

Красиво, нежно безумие,
потапящо крехкия спомен.
Големи искрящи очи.
Самотно отчаяние, чакащо някой да го спаси.
Мило несъвършенство, скрито зад ъгъла.
Несподелена любов, чакаща някой да я прегърне.
Самотен, бездомен скитник - разхождащ се из улицата.
Красива дъга, оплетена в небеса.
Скрита тишина тихо мълчи... а сърцето кърви ли, кърви...

© Андрей Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ако бях на мястото на героя и трябваше да дам коментар,бих оставила огромно многоточие на края,а в началото: "Прекрасно е като творба,но и толкова ужасно като съдба........"
  • Много е добро!! С добро звучене!!! Имаш доста добри произведения!!!
  • Харесват ми словосъчетанията и като цяло звучи мн нежно
  • Хей това напомня за едно моя творба... много красиво написано и тъжно! Харесва ми, Анди продължавай да пишеш- можеш го! И все пак бих казала че туй сърце ще спре да кърви... кой знае? Любовта може да се сподели!
Предложения
: ??:??