27 мая 2008 г., 08:52

Самотно отчаяние

Поэзия » Белые стихи

2.2K 0 4

Красиво, нежно безумие,
потапящо крехкия спомен.
Големи искрящи очи.
Самотно отчаяние, чакащо някой да го спаси.
Мило несъвършенство, скрито зад ъгъла.
Несподелена любов, чакаща някой да я прегърне.
Самотен, бездомен скитник - разхождащ се из улицата.
Красива дъга, оплетена в небеса.
Скрита тишина тихо мълчи... а сърцето кърви ли, кърви...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Слънчев_лъч (Анастасия Атанасова)

Ако бях на мястото на героя и трябваше да дам коментар,бих оставила огромно многоточие на края,а в началото: "Прекрасно е като творба,но и толкова ужасно като съдба........"

2009-01-11T20:35:33+02:00
BiNkA (Върбинка Асенова)

Много е добро!! С добро звучене!!! Имаш доста добри произведения!!!

2008-06-17T17:27:21+03:00
AivI (Стелияна Димитрова)

Харесват ми словосъчетанията и като цяло звучи мн нежно

2008-06-07T18:21:31+03:00
*Dark_Girl* (Вили)

Хей това напомня за едно моя творба... много красиво написано и тъжно! Харесва ми, Анди продължавай да пишеш- можеш го! И все пак бих казала че туй сърце ще спре да кърви... кой знае? Любовта може да се сподели!

2008-05-28T12:40:59+03:00