18 ene 2014, 19:05

Самотно щастие няма

1.8K 1 20

 

 

 

Два и четир'сет е, а аз съм наспан,
с кокошките легнах май снощи.
От нийде не идва ни вопъл ни стон,
бди луната над заспалите къщи.

Ужасно спокоен съм - нетипично за мен,
като друг път дори не мечтая.
В ръката си стискам стар тото фиш, 
дори от кога е - не зная.

Какво бих направил ако трясна милион,
лежа си и просто се питам.
Май ще почакам поне още ден,
че с проверката свършват мечтите.

А мечтите са много, познайте какви,
не, не са за коли и палати.
Много бих искал не'къв сърпрайз
да спретна на моя приятел.

Да купя коли на всички роднини,
асфалт да постеля до село.
И ако още намират се кинти -
да тръгна "където видело".

Ще тръгна не сам, а с любимите хора,
ще пребродим Земята голяма.
не е чудно защо са ми,  много е просто -
самотно щастие няма!

 

 

Кушел

 

 

http://kushel.blog.bg/drugi/2013/10/19/samotno-shtastie-niama.1194547

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Куш Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хубаво е това и истинско
  • Куш може и тако и вако...
  • Ена, Валяк, изненадан съм. В началото получих толкова упреци за нескопосаните си стихове, че ако бях с претенции и амбиции, сигурно щях да се махна веднага. Само че, аз съм осъзнат аматьор и държа много повече на посланията в стиховете, отколкото на изящното им изпълнение. Не мога да не ви благодаря за хубавите думи. Пак признавам, че съм приятно изненадан
  • Свалям ти шапка за прекрасния стих, приятелю, и за душевната ти философия! Поздрави!
  • БРАВО!!!
    И за стиха, и за идеята, и за мечтата ти!!!
    Стискам ти лапата, Куш!!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...