Jan 18, 2014, 7:05 PM

Самотно щастие няма

1.8K 1 20

 

 

 

Два и четир'сет е, а аз съм наспан,
с кокошките легнах май снощи.
От нийде не идва ни вопъл ни стон,
бди луната над заспалите къщи.

Ужасно спокоен съм - нетипично за мен,
като друг път дори не мечтая.
В ръката си стискам стар тото фиш, 
дори от кога е - не зная.

Какво бих направил ако трясна милион,
лежа си и просто се питам.
Май ще почакам поне още ден,
че с проверката свършват мечтите.

А мечтите са много, познайте какви,
не, не са за коли и палати.
Много бих искал не'къв сърпрайз
да спретна на моя приятел.

Да купя коли на всички роднини,
асфалт да постеля до село.
И ако още намират се кинти -
да тръгна "където видело".

Ще тръгна не сам, а с любимите хора,
ще пребродим Земята голяма.
не е чудно защо са ми,  много е просто -
самотно щастие няма!

 

 

Кушел

 

 

http://kushel.blog.bg/drugi/2013/10/19/samotno-shtastie-niama.1194547

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Куш All rights reserved.

Comments

Comments

  • хубаво е това и истинско
  • Куш може и тако и вако...
  • Ена, Валяк, изненадан съм. В началото получих толкова упреци за нескопосаните си стихове, че ако бях с претенции и амбиции, сигурно щях да се махна веднага. Само че, аз съм осъзнат аматьор и държа много повече на посланията в стиховете, отколкото на изящното им изпълнение. Не мога да не ви благодаря за хубавите думи. Пак признавам, че съм приятно изненадан
  • Свалям ти шапка за прекрасния стих, приятелю, и за душевната ти философия! Поздрави!
  • БРАВО!!!
    И за стиха, и за идеята, и за мечтата ти!!!
    Стискам ти лапата, Куш!!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...