Два и четир'сет е, а аз съм наспан,
с кокошките легнах май снощи.
От нийде не идва ни вопъл ни стон,
бди луната над заспалите къщи.
Ужасно спокоен съм - нетипично за мен,
като друг път дори не мечтая.
В ръката си стискам стар тото фиш,
дори от кога е - не зная.
Какво бих направил ако трясна милион,
лежа си и просто се питам.
Май ще почакам поне още ден,
че с проверката свършват мечтите.
А мечтите са много, познайте какви,
не, не са за коли и палати.
Много бих искал не'къв сърпрайз
да спретна на моя приятел.
Да купя коли на всички роднини,
асфалт да постеля до село.
И ако още намират се кинти -
да тръгна "където видело".
Ще тръгна не сам, а с любимите хора,
ще пребродим Земята голяма.
не е чудно защо са ми, много е просто -
самотно щастие няма!
Кушел
http://kushel.blog.bg/drugi/2013/10/19/samotno-shtastie-niama.1194547
© Куш Всички права запазени