18.01.2014 г., 19:05

Самотно щастие няма

1.8K 1 20

 

 

 

Два и четир'сет е, а аз съм наспан,
с кокошките легнах май снощи.
От нийде не идва ни вопъл ни стон,
бди луната над заспалите къщи.

Ужасно спокоен съм - нетипично за мен,
като друг път дори не мечтая.
В ръката си стискам стар тото фиш, 
дори от кога е - не зная.

Какво бих направил ако трясна милион,
лежа си и просто се питам.
Май ще почакам поне още ден,
че с проверката свършват мечтите.

А мечтите са много, познайте какви,
не, не са за коли и палати.
Много бих искал не'къв сърпрайз
да спретна на моя приятел.

Да купя коли на всички роднини,
асфалт да постеля до село.
И ако още намират се кинти -
да тръгна "където видело".

Ще тръгна не сам, а с любимите хора,
ще пребродим Земята голяма.
не е чудно защо са ми,  много е просто -
самотно щастие няма!

 

 

Кушел

 

 

http://kushel.blog.bg/drugi/2013/10/19/samotno-shtastie-niama.1194547

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Куш Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хубаво е това и истинско
  • Куш може и тако и вако...
  • Ена, Валяк, изненадан съм. В началото получих толкова упреци за нескопосаните си стихове, че ако бях с претенции и амбиции, сигурно щях да се махна веднага. Само че, аз съм осъзнат аматьор и държа много повече на посланията в стиховете, отколкото на изящното им изпълнение. Не мога да не ви благодаря за хубавите думи. Пак признавам, че съм приятно изненадан
  • Свалям ти шапка за прекрасния стих, приятелю, и за душевната ти философия! Поздрави!
  • БРАВО!!!
    И за стиха, и за идеята, и за мечтата ти!!!
    Стискам ти лапата, Куш!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...