19 ene 2012, 14:37

Самотност 

  Poesía » Otra
867 0 15
Копнежно тъжен се разлиства мрака,
щом нечия любов от скръб угасне.
И никой вече никого не чака.
А самотата – блудница опасна -
безжалостно в живота ни навлиза.
Завинаги у нас се настанява.
Делим със нея и последната си риза...
(тъй Библията мъдро наставлява...)
Със нея безразличието, сивотата
промъкват се. В деня ни се заплитат...
Симфонията нежна на душата
звучи отчаяно. Акордите отлитат ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??