19 ene 2012, 14:37

Самотност

  Poesía » Otra
983 0 15

Копнежно тъжен се разлиства мрака,

щом нечия любов от скръб угасне.

И никой вече никого не чака.

А самотата – блудница опасна -

 

безжалостно в живота ни навлиза.

Завинаги у нас се настанява.

Делим със нея и последната си риза...

(тъй Библията мъдро наставлява...)

 

Със нея безразличието, сивотата

промъкват се. В деня ни се заплитат...

Симфонията нежна на душата

звучи отчаяно. Акордите отлитат

 

подобно болни и сиротни птици...

И никой вече никого не чака....

Във ослепелите от взиране зеници

копнежно тъжен се разлиства мрака.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...