19 ene 2012, 14:37

Самотност

  Poesía » Otra
984 0 15

Копнежно тъжен се разлиства мрака,

щом нечия любов от скръб угасне.

И никой вече никого не чака.

А самотата – блудница опасна -

 

безжалостно в живота ни навлиза.

Завинаги у нас се настанява.

Делим със нея и последната си риза...

(тъй Библията мъдро наставлява...)

 

Със нея безразличието, сивотата

промъкват се. В деня ни се заплитат...

Симфонията нежна на душата

звучи отчаяно. Акордите отлитат

 

подобно болни и сиротни птици...

И никой вече никого не чака....

Във ослепелите от взиране зеници

копнежно тъжен се разлиства мрака.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...