Самотност
Копнежно тъжен се разлиства мрака,
щом нечия любов от скръб угасне.
И никой вече никого не чака.
А самотата – блудница опасна -
безжалостно в живота ни навлиза.
Завинаги у нас се настанява.
Делим със нея и последната си риза...
(тъй Библията мъдро наставлява...)
Със нея безразличието, сивотата
промъкват се. В деня ни се заплитат...
Симфонията нежна на душата
звучи отчаяно. Акордите отлитат
подобно болни и сиротни птици...
И никой вече никого не чака....
Във ослепелите от взиране зеници
копнежно тъжен се разлиства мрака.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
