Самотност
Копнежно тъжен се разлиства мрака,
щом нечия любов от скръб угасне.
И никой вече никого не чака.
А самотата – блудница опасна -
безжалостно в живота ни навлиза.
Завинаги у нас се настанява.
Делим със нея и последната си риза...
(тъй Библията мъдро наставлява...)
Със нея безразличието, сивотата
промъкват се. В деня ни се заплитат...
Симфонията нежна на душата
звучи отчаяно. Акордите отлитат
подобно болни и сиротни птици...
И никой вече никого не чака....
Във ослепелите от взиране зеници
копнежно тъжен се разлиства мрака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
