19.01.2012 г., 14:37 ч.

Самотност 

  Поезия » Друга
831 0 15

Копнежно тъжен се разлиства мрака,

щом нечия любов от скръб угасне.

И никой вече никого не чака.

А самотата – блудница опасна -

 

безжалостно в живота ни навлиза.

Завинаги у нас се настанява.

Делим със нея и последната си риза...

(тъй Библията мъдро наставлява...)

 

Със нея безразличието, сивотата

промъкват се. В деня ни се заплитат...

Симфонията нежна на душата

звучи отчаяно. Акордите отлитат

 

подобно болни и сиротни птици...

И никой вече никого не чака....

Във ослепелите от взиране зеници

копнежно тъжен се разлиства мрака.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силно и много хубаво,завладява.
  • Поезията, която не прави пробойни в ума, а по-скоро отваря пространства в сърцето - тази причудлива планета. Поздравления, земляче!
  • Тъжно!Поздрави!
  • Много, много ми хареса!
  • И никой вече никого не чака.

    Харесах! Чувства се тъгата!
  • Поздравявам те за страхотния стих!
  • Хей, като напи6е6 не6то какова, настпьхвам.Нали се откасят за минало време, не за сега, мило!Имам нов роман.Поздрави от мен!
  • Не се оглеждай в локвата на самотата, Нина - прескочи я! И върви...
    А симфонията на Душата, винаги е радостна
    Поздрав, за стихотворението!
  • !!!!!!!!!!
  • Във ослепелите от взиране зеници
    копнежно тъжен се разлиства мрака.

    Много хубаво изразено!Поздрав!
  • Много хубав и докосващ стих!
  • Въздействаща и прекрасно написана творба!За мен е удоволствие Нинче!
  • Хубав стих.
  • Разлистена тъга, на последния лист на която...подписал се е само спомена.
    Много ми хареса!
  • Хубаво ритмично чувство, изящна фраза, точна интонация, деликатно проявена артистичност. Висока наситеност на поетичната тъкан с алюзии. Поздравявам, желая леко перо!
Предложения
: ??:??