laramaylin (Нина Чилиянска) laramaylin (Нина Чилиянска)
46 1.4K
Jan 19, 2012, 2:37 PM

Самотност

  Poetry » Other
980 0 15

Копнежно тъжен се разлиства мрака,

щом нечия любов от скръб угасне.

И никой вече никого не чака.

А самотата – блудница опасна -

 

безжалостно в живота ни навлиза.

Завинаги у нас се настанява.

Делим със нея и последната си риза...

(тъй Библията мъдро наставлява...)

 

Със нея безразличието, сивотата

промъкват се. В деня ни се заплитат...

Симфонията нежна на душата

звучи отчаяно. Акордите отлитат

 

подобно болни и сиротни птици...

И никой вече никого не чака....

Във ослепелите от взиране зеници

копнежно тъжен се разлиства мрака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0