13 abr 2008, 16:48

Самотността ми... 

  Poesía
1617 0 9
***
Не си е тръгнала!
Познах я!
По дълбокото...
Отхапа ме...
И паднах от ръба...
И пак пропаднах ...
в гнилостта на грохота...
А раните ми шурнаха...
като мълва.

По две, в очите ми,
сълзите не прегаряха.
И цяла нощ не преваляха.
Не заспах.
Не си е тръгнала!
Мечтите ми се каляха.
Не стигаха до мен.
Не ги изпях.

А устните...
от солност побеляваха.
Ръцете ми раздираха мъгли.
Сумрачностите...
дънно ме поваляха.
Вълните ми пресъхваха...
в тъги.

Не си е тръгнала!
Познах я!
По оковите...
които ме бодяха като стръв.
И мислите ми
точеха ножовете...
да режат от надеждата...
до кръв.

© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??