13 апр. 2008 г., 16:48

Самотността ми...

Поэзия

2K 0 9

***
Не си е тръгнала!
Познах я!
По дълбокото...
Отхапа ме...
И паднах от ръба...
И пак пропаднах ...
в гнилостта на грохота...
А раните ми шурнаха...
като мълва.

По две, в очите ми,
сълзите не прегаряха.
И цяла нощ не преваляха.
Не заспах.
Не си е тръгнала!
Мечтите ми се каляха.
Не стигаха до мен.
Не ги изпях.

А устните...
от солност побеляваха.
Ръцете ми раздираха мъгли.
Сумрачностите...
дънно ме поваляха.
Вълните ми пресъхваха...
в тъги.

Не си е тръгнала!
Познах я!
По оковите...
които ме бодяха като стръв.
И мислите ми
точеха ножовете...
да режат от надеждата...
до кръв.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Kalatea (Ружа Матеева)

Невереоятно удоволствие! Такава красива и въздействаща образност, на един дъх...

2008-04-24T13:04:29+03:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Евала Арлинищее, израстнала си духовнически като очевидност.

2008-04-14T10:56:21+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Дано срещата никога не се състои...
Силни думи, поздравявам те!!!

2008-04-14T08:44:01+03:00
natiii (Наташа Басарова)

Много силен и вълнуващ стих!Прегръдки,Арлина!

2008-04-14T08:04:01+03:00
ananke (Радослав Смилков)

Първо се изплаших, после те разкрих! Старата терапия с кръвопускането, a! Естествено, не съм и очаквал от теб такива клишета като пиявиците... затова - ножове!
Майтапът на страна... зверски стих!!! Зверски!
Ave

2008-04-13T21:36:06+03:00