Apr 13, 2008, 4:48 PM

Самотността ми...

Poetry

2K 0 9

***
Не си е тръгнала!
Познах я!
По дълбокото...
Отхапа ме...
И паднах от ръба...
И пак пропаднах ...
в гнилостта на грохота...
А раните ми шурнаха...
като мълва.

По две, в очите ми,
сълзите не прегаряха.
И цяла нощ не преваляха.
Не заспах.
Не си е тръгнала!
Мечтите ми се каляха.
Не стигаха до мен.
Не ги изпях.

А устните...
от солност побеляваха.
Ръцете ми раздираха мъгли.
Сумрачностите...
дънно ме поваляха.
Вълните ми пресъхваха...
в тъги.

Не си е тръгнала!
Познах я!
По оковите...
които ме бодяха като стръв.
И мислите ми
точеха ножовете...
да режат от надеждата...
до кръв.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Kalatea (Ружа Матеева)

Невереоятно удоволствие! Такава красива и въздействаща образност, на един дъх...

2008-04-24T13:04:29+03:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Евала Арлинищее, израстнала си духовнически като очевидност.

2008-04-14T10:56:21+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Дано срещата никога не се състои...
Силни думи, поздравявам те!!!

2008-04-14T08:44:01+03:00
natiii (Наташа Басарова)

Много силен и вълнуващ стих!Прегръдки,Арлина!

2008-04-14T08:04:01+03:00
ananke (Радослав Смилков)

Първо се изплаших, после те разкрих! Старата терапия с кръвопускането, a! Естествено, не съм и очаквал от теб такива клишета като пиявиците... затова - ножове!
Майтапът на страна... зверски стих!!! Зверски!
Ave

2008-04-13T21:36:06+03:00