3 may 2008, 13:17

Самоубийство

Poesía

1.1K 0 1

Часът на смъртта
никой не обяви.
Не това,
а агонията беше страшна.
Дълга.
Жестока.
Умоляваше ги
да я пуснат
да си отиде -
вързаха я,
хранеха я изкуствено
с обещания.
Заклеваше ги
да не я съживяват -
преливаха й спомени,
обдишваха я със старание
закъсняло.
Уморена
от безжалостната реанимация,
изчерпаната Любов
се самоуби.
Те още търсят виновника.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ивана59 (Иванка Гичева)

Хареса ми! Поздравления!

2008-05-03T20:58:45+03:00

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0