Часът на смъртта
никой не обяви.
Не това,
а агонията беше страшна.
Дълга.
Жестока.
Умоляваше ги
да я пуснат
да си отиде -
вързаха я,
хранеха я изкуствено
с обещания.
Заклеваше ги
да не я съживяват -
преливаха й спомени,
обдишваха я със старание
закъсняло.
Уморена
от безжалостната реанимация,
изчерпаната Любов
се самоуби.
Те още търсят виновника.
© Нещастен Всички права запазени