Часът на смъртта
никой не обяви.
Не това,
а агонията беше страшна.
Дълга.
Жестока.
Умоляваше ги
да я пуснат
да си отиде -
вързаха я,
хранеха я изкуствено
с обещания.
Заклеваше ги
да не я съживяват -
преливаха й спомени,
обдишваха я със старание
закъсняло.
Уморена
от безжалостната реанимация,
изчерпаната Любов
се самоуби.
Те още търсят виновника.
© Нещастен All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
