18 feb 2010, 13:21

Самозалъгване 

  Poesía » De amor
986 1 3

Тя стоеше точно срещу него,
а той дори не гледаше към нея.
Мъжкото му безгранично его
го караше тъй гръмко да се смее.

Пред другите той беше безразличен
и тя самата вярваше в това -
че колкото преди години я обичаше,
дотолкова безлична беше му сега.

А той отвътре целият изгаряше,
ала не смееше да си признае пред света.
"Не я обичаш" - често си повтаряше
и сам се лъжеше, че вече е така.

Отивайки си, леко я погледна
и тя съзря неясен блясък във очите му.
"Омраза е", прошепна си сломена.
А той скришом избърса сълзите си.


© Теди Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??