18.02.2010 г., 13:21

Самозалъгване

1.4K 1 3

Тя стоеше точно срещу него,
а той дори не гледаше към нея.
Мъжкото му безгранично его
го караше тъй гръмко да се смее.

Пред другите той беше безразличен
и тя самата вярваше в това -
че колкото преди години я обичаше,
дотолкова безлична беше му сега.

А той отвътре целият изгаряше,
ала не смееше да си признае пред света.
"Не я обичаш" - често си повтаряше
и сам се лъжеше, че вече е така.

Отивайки си, леко я погледна
и тя съзря неясен блясък във очите му.
"Омраза е", прошепна си сломена.
А той скришом избърса сълзите си.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теди Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...