19 mar 2016, 18:57

Сантиментално 

  Poesía » Otra
1839 9 15

Небето Господ с нож раздра

и прати жупел към земята.

Разпори земните недра –

погреба любовта ми свята.

 

Останах сам, като сирак

на таз отъпкана поляна.

Загубих днешния мерак

да вкуся от зора засмяна.

 

Върти ме времето на грил –

животът тъй от мен изтича.

Забравям аз къде съм бил...

Къде надеждата ми тича.

 

И в трудния за мен момент,

когато всичко в мен е болка,

аз чух далечен сантимент,

че съм в последна обиколка.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??