Mar 19, 2016, 6:57 PM

Сантиментално 

  Poetry » Other
1862 9 15

Небето Господ с нож раздра

и прати жупел към земята.

Разпори земните недра –

погреба любовта ми свята.

 

Останах сам, като сирак

на таз отъпкана поляна.

Загубих днешния мерак

да вкуся от зора засмяна.

 

Върти ме времето на грил –

животът тъй от мен изтича.

Забравям аз къде съм бил...

Къде надеждата ми тича.

 

И в трудния за мен момент,

когато всичко в мен е болка,

аз чух далечен сантимент,

че съм в последна обиколка.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??