Сантиментално
Небето Господ с нож раздра
и прати жупел към земята.
Разпори земните недра –
погреба любовта ми свята.
Останах сам, като сирак
на таз отъпкана поляна.
Загубих днешния мерак
да вкуся от зора засмяна.
Върти ме времето на грил –
животът тъй от мен изтича.
Забравям аз къде съм бил...
Къде надеждата ми тича.
И в трудния за мен момент,
когато всичко в мен е болка,
аз чух далечен сантимент,
че съм в последна обиколка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
