18 jun 2007, 18:21

Сатанаил

  Poesía
1.5K 1 10
О, Сатанаил, Любимецо мой, пръв...

носителю на... Светлината,
къде са ти крилата... ?
Нека Мракът ме прегърне...
но от теб да се извърне...

Колко още ще линееш в Тишината...
когато един луд се разпорежда в...
НЕБЕСАТА...?

Време е меча на Съмнението...
да повдигнеш...
оковите на Мъдростта божествена...
да разсечеш...

Време е към небето към битка...
да се издигнеш...
и бога на ИЗМАМНИТЕ сълзи...
да посечеш...

О, Сатанаил, Любимецо мой, пръв...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...