Сатанаил
О, Сатанаил, Любимецо мой, пръв...
носителю на... Светлината,
къде са ти крилата... ?
Нека Мракът ме прегърне...
но от теб да се извърне...
Колко още ще линееш в Тишината...
когато един луд се разпорежда в...
НЕБЕСАТА...?
Време е меча на Съмнението...
да повдигнеш...
оковите на Мъдростта божествена...
да разсечеш...
Време е към небето към битка...
да се издигнеш...
и бога на ИЗМАМНИТЕ сълзи...
да посечеш...
О, Сатанаил, Любимецо мой, пръв...
носителю на... Светлината,
къде са ти крилата... ?
Нека Мракът ме прегърне...
но от теб да се извърне...
Колко още ще линееш в Тишината...
когато един луд се разпорежда в...
НЕБЕСАТА...?
Време е меча на Съмнението...
да повдигнеш...
оковите на Мъдростта божествена...
да разсечеш...
Време е към небето към битка...
да се издигнеш...
и бога на ИЗМАМНИТЕ сълзи...
да посечеш...
О, Сатанаил, Любимецо мой, пръв...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламен Йовчев Все права защищены
