Jun 18, 2007, 6:21 PM

Сатанаил

  Poetry
1.5K 1 10
О, Сатанаил, Любимецо мой, пръв...

носителю на... Светлината,
къде са ти крилата... ?
Нека Мракът ме прегърне...
но от теб да се извърне...

Колко още ще линееш в Тишината...
когато един луд се разпорежда в...
НЕБЕСАТА...?

Време е меча на Съмнението...
да повдигнеш...
оковите на Мъдростта божествена...
да разсечеш...

Време е към небето към битка...
да се издигнеш...
и бога на ИЗМАМНИТЕ сълзи...
да посечеш...

О, Сатанаил, Любимецо мой, пръв...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Йовчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....