16 abr 2018, 14:08

Сава 

  Poesía » De amor
426 1 2

Пътеката извива край реката,

немирник вятър брули ме в лицето,

възпира ме: "Върни се при жената!",

Умът, уви ме тласка към морето.

 

Тече реката шумна и пенлива,

обрасла със елши и върбалаци,

с вълните си пътеката залива –

във тъмното не виждам пътни знаци.

 

Отвързвам бързо лодката от кея,

понасят ме напред вълните речни,

ах, как сърцето ми копнее,

по острови и по страни далечни.

 

Пътувам аз, а вятърът довява,

далечен глас –  на  моята любима.

"Върни се! Хей, върни се мили Сава!

Сама не ме оставяй посред зима!"

 

23,30 ч., 25 май 2015

 

 

 

© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??