Пътеката извива край реката,
немирник вятър брули ме в лицето,
възпира ме: "Върни се при жената!",
Умът, уви ме тласка към морето.
Тече реката шумна и пенлива,
обрасла със елши и върбалаци,
с вълните си пътеката залива –
във тъмното не виждам пътни знаци.
Отвързвам бързо лодката от кея,
понасят ме напред вълните речни,
ах, как сърцето ми копнее,
по острови и по страни далечни. ...