Сава
Пътеката извива край реката,
немирник вятър брули ме в лицето,
възпира ме: "Върни се при жената!",
Умът, уви ме тласка към морето.
Тече реката шумна и пенлива,
обрасла със елши и върбалаци,
с вълните си пътеката залива –
във тъмното не виждам пътни знаци.
Отвързвам бързо лодката от кея,
понасят ме напред вълните речни,
ах, как сърцето ми копнее,
по острови и по страни далечни.
Пътувам аз, а вятърът довява,
далечен глас – на моята любима.
"Върни се! Хей, върни се мили Сава!
Сама не ме оставяй посред зима!"
23,30 ч., 25 май 2015
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
