Сава

16 апр. 2018 г., 14:08

Поэзия » Любовная

425 1 2

Пътеката извива край реката,

немирник вятър брули ме в лицето,

възпира ме: "Върни се при жената!",

Умът, уви ме тласка към морето.

Тече реката шумна и пенлива,

обрасла със елши и върбалаци,

с вълните си пътеката залива –

във тъмното не виждам пътни знаци.

Отвързвам бързо лодката от кея,

понасят ме напред вълните речни,

ах, как сърцето ми копнее,

по острови и по страни далечни.

Пътувам аз, а вятърът довява,

далечен глас – на моята любима.

"Върни се! Хей, върни се мили Сава!

Сама не ме оставяй посред зима!"

23,30 ч., 25 май 2015