7 jun 2010, 0:10

Савана 

  Poesía
645 0 6

Савана


Сякаш над жена в скръб окована
в спомен за несбъднати халки,
виждал ли си как нощта савана
    свой разстила над савана,
хранена от страдащи реки?

Тъй когато вечер Тя потъва
в плен на своя сън до болка сух,
мракът в диви спазми се огъва
    от рева на двата лъва,
бродещи в самотния ѝ дух.

Първият е здрав и нервни жили
тръпнат по лъщящия му гръб,
ала чужди ласки са покрили
    блясъците чернокрили,
дремещи в познатия му зъб.

Вторият от огън цял трепери
по-горещ и по-студен от лед,
мъчейки се сили да намери
    в писъка на рой химери,
мятащи крила в лика му блед.

Двата хищника нетърпеливи
от луната грабят жадно гланц,
сплитат ядно погледи игриви,
    нокти мамещи и гриви,
стенещи в кръга на смъртен танц.

Но миражът в миг ще се разтвори,
щом помаже Я денят с мехлем;
в изток ще се впият гневни шпори,
    без да може да разпори
някой с нокти вражия корем.

А как сладко би било зората
кървав труп да види сутринта! –
Щастие единият от двата
    лъва на жена в словата
да намери, другият в смъртта.

© Тошко Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • напомни ми индианската притча за двата вълка, май подобен смисъл долових и тук.
    6 за трудния стих
  • Три пъти прочетох, три пъти повече ми хареса, отколкото разбрах.Явно не съм дорасла за някои изрази, изплъзва ми се смисълът.
    Поздрави!
  • Благодаря.
  • Заслужава си да те чета
  • Очевидно широката публика предпочита по-лесночетивната поезия, независиммо в каква форма е поднесена. Сложният синтаксис ограничава феновете ти.
    Харесваш страдателния залог.
    Пак си експериментирал с римите - "и гриви", "савана". Пълни са
  • Не ъм, а възхита заслужават тези стихове, предназначени само за онези, които разбират от Поезия...Тошко!
Propuestas
: ??:??