Савана
Савана
Сякаш над жена в скръб окована
в спомен за несбъднати халки,
виждал ли си как нощта савана
свой разстила над савана,
хранена от страдащи реки?
Тъй когато вечер Тя потъва
в плен на своя сън до болка сух,
мракът в диви спазми се огъва
от рева на двата лъва,
бродещи в самотния ѝ дух.
Първият е здрав и нервни жили
тръпнат по лъщящия му гръб,
ала чужди ласки са покрили
блясъците чернокрили,
дремещи в познатия му зъб.
Вторият от огън цял трепери
по-горещ и по-студен от лед,
мъчейки се сили да намери
в писъка на рой химери,
мятащи крила в лика му блед.
Двата хищника нетърпеливи
от луната грабят жадно гланц,
сплитат ядно погледи игриви,
нокти мамещи и гриви,
стенещи в кръга на смъртен танц.
Но миражът в миг ще се разтвори,
щом помаже Я денят с мехлем;
в изток ще се впият гневни шпори,
без да може да разпори
някой с нокти вражия корем.
А как сладко би било зората
кървав труп да види сутринта! –
Щастие единият от двата
лъва на жена в словата
да намери, другият в смъртта.
© Тошко All rights reserved.
Три пъти прочетох, три пъти повече ми хареса, отколкото разбрах.Явно не съм дорасла за някои изрази, изплъзва ми се смисълът.
