Савана
Сякаш над жена в скръб окована
в спомен за несбъднати халки,
виждал ли си как нощта савана
свой разстила над савана,
хранена от страдащи реки?
Тъй когато вечер Тя потъва
в плен на своя сън до болка сух,
мракът в диви спазми се огъва
от рева на двата лъва,
бродещи в самотния ѝ дух.
Първият е здрав и нервни жили ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up