Jun 7, 2010, 12:10 AM

Савана 

  Poetry
700 0 6
Савана
Сякаш над жена в скръб окована
в спомен за несбъднати халки,
виждал ли си как нощта савана
свой разстила над савана,
хранена от страдащи реки?
Тъй когато вечер Тя потъва
в плен на своя сън до болка сух,
мракът в диви спазми се огъва
от рева на двата лъва,
бродещи в самотния ѝ дух.
Първият е здрав и нервни жили ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тошко All rights reserved.

Random works
: ??:??