7.06.2010 г., 0:10 ч.

Савана 

  Поезия
703 0 6
Савана
Сякаш над жена в скръб окована
в спомен за несбъднати халки,
виждал ли си как нощта савана
свой разстила над савана,
хранена от страдащи реки?
Тъй когато вечер Тя потъва
в плен на своя сън до болка сух,
мракът в диви спазми се огъва
от рева на двата лъва,
бродещи в самотния ѝ дух.
Първият е здрав и нервни жили ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тошко Всички права запазени

Предложения
: ??:??