Сбогом!
Сбогом!
Премръзнали, протегнати ръце,
нестигащи -
те никога не стигат,
в прошепнатите думи не повярва,
не разруши студените стени…
Очите ни се плъзгат настрани…
Невиждащи,
а някога те виждаха…
Какво поиска никой не разбра,
защото ти не искаш да разбирам!
Въпросите останаха във въздуха
натрупани,
те рухнаха със трясък!
Ти победи, повярвай на триумфа си,
защото Аз поисках Ти да победиш!
+ + + + +
Тогава, не повярвал на ушите си,
аз върнах се във моята страна,
нима не знаеш как нарича се
прошепвам името ú:”Самота.”
07.12.94
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Манол Манолов Todos los derechos reservados
Приятелски поздрав от мен!Дано да ги има повече такива като теб!Това ще ми върне вярата в доброто и бъдещето!
