Сбогом!
Сбогом!
Премръзнали, протегнати ръце,
нестигащи -
те никога не стигат,
в прошепнатите думи не повярва,
не разруши студените стени…
Очите ни се плъзгат настрани…
Невиждащи,
а някога те виждаха…
Какво поиска никой не разбра,
защото ти не искаш да разбирам!
Въпросите останаха във въздуха
натрупани,
те рухнаха със трясък!
Ти победи, повярвай на триумфа си,
защото Аз поисках Ти да победиш!
+ + + + +
Тогава, не повярвал на ушите си,
аз върнах се във моята страна,
нима не знаеш как нарича се
прошепвам името ú:”Самота.”
07.12.94
© Манол Манолов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Прекрасно.
-
Браво!Страхотен стих, страхотно звучене!
-
Хей, човече, извини ме за директността, но ти си излял душата си, без да търсиш форма...Дано Тя да е тук и да чете...А иначе, радвам се, че го можеш това.Защото много помага! Направо спасява!И...освобождава!
Приятелски поздрав от мен!Дано да ги има повече такива като теб!Това ще ми върне вярата в доброто и бъдещето! -
тъжен стих... поздрав
-
Силен стих, харесах много!!!
-
Когато повярваме в безмълвието е още по-страшно...
Поздрави...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
