Сбогом!
Сбогом!
Премръзнали, протегнати ръце,
нестигащи -
те никога не стигат,
в прошепнатите думи не повярва,
не разруши студените стени…
Очите ни се плъзгат настрани…
Невиждащи,
а някога те виждаха…
Какво поиска никой не разбра,
защото ти не искаш да разбирам!
Въпросите останаха във въздуха
натрупани,
те рухнаха със трясък!
Ти победи, повярвай на триумфа си,
защото Аз поисках Ти да победиш!
+ + + + +
Тогава, не повярвал на ушите си,
аз върнах се във моята страна,
нима не знаеш как нарича се
прошепвам името ú:”Самота.”
07.12.94
© Манол Манолов All rights reserved.
Приятелски поздрав от мен!Дано да ги има повече такива като теб!Това ще ми върне вярата в доброто и бъдещето!
