1 jul 2009, 21:43

Сбогом

  Poesía
855 0 1

Исках да го споделя,

за да спре да боли,

исках да не се нараня,

но ето ги  тези сълзи.

 

Единственото нещо

в света непроменимо,

толкова  безметежно

и така неизбежно...

 

... смърт се зове,

пак ми се реве!

Как боли от нея!

И разбирам сега...

 

Ревнувам аз смъртта,

защото ми отнема тя

най-великото,

най-ценното!

 

Част от моето сърце.

Тя връзва моите ръце

и казва ще търпиш,

не ще го промениш ....

 

Посвещавам го на един страхотен човек,

почивай в мир!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Работова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...