Исках да го споделя,

за да спре да боли,

исках да не се нараня,

но ето ги  тези сълзи.

Единственото нещо

в света непроменимо,

толкова  безметежно

и така неизбежно...

... смърт се зове,

пак ми се реве!

Как боли от нея!

И разбирам сега...

Ревнувам аз смъртта,

защото ми отнема тя

най-великото,

най-ценното!

Част от моето сърце.

Тя връзва моите ръце

и казва ще търпиш,

не ще го промениш ....

Посвещавам го на един страхотен човек,

почивай в мир!